Палитрата на българските художници е богата и разнообразна по тоналност и се извлича обикновено от растенията по българските земи. Населението почти от всяко селище разполага с богат набор от естествени багрила, които се намират в близката природна среда. За оцветяване на текстилни материали се използват средства с различен произход: растителен, животински или минерален.
Багрилата с растителен произход се извличат от треви, цветя, зеленчуци, плодове, дървета и от точно определени техни части (корени, кора, клончета, листа, цветове, семена, плодове). Известни са и багрила, които са набавяни по търговски път – индиго (синило), бакум, коркум, фернамбук и др.
От багрилата с животински произход са били най-често използвани в домашното боядисване с кармъз, кошенил и сепия.
Минералните бои се извличат от почвата. За оцветяване на текстилни материали народът е приспособил и някои други вещества, като например вар, сажди, пепел и др.
Червен цвят в различни нюанси се получава от корени на брош, цветове от риган и мушкато, сухи жълти листа от киселица, лишей от камениче, кармъз, кошенил (малко насекомо) и др.
Рецепта:
Вземат се по 6драми калай за всяка ока, 50 драми кезап и 50 драми вода, с която се угасва кезапа. Калаят се топи и се капе на тава и после се реже, мие и пуска в кезапа, който се стопява. После преждата се стипцосва във вода, в която се разтопява по 25 драми стипца на всяка ока прежда или плат. Взема се на всяка ока прежда или плат по 30 драми кармъз, който се счуква, пресява се и се слага да ври във вода. Водата трябва да бъде толкова, колкото да се покрие преждата като се натисне. Кармъзът се вари докато се скрие пяната. След това се слагат 30 драми счукана тригия на всяка ока прежда или плат, налива се стопеният в кезапа калай и след като се разбърка добре, преждата се се слага в котела и се вари докато попие всичката боя и водата стане бистра. После се изважда, изпира се със студена вода и се изсушава.