Представяме ви едно интервю с Бониан Тиан – един най-известните китайски виолончелисти.
Той е концертмайстор на Гьорцених оркестър в Кьолн и професор във Висшето музикално училище във Франкфурт на Майн, Академия Кронберг, оркестър Централен Дортмунд и професор за гости в Централната музикална консерватория в Пекин. Бониан е роден през 1986 г. в Шенян, Китай и започва да изучава виолончело с проф. Ван Джуфу в Музикалната консерватория в Шенян. През 1997 г. Бониан се премества в Пекин, за да продължи образованието си в Централната музикална консерватория,а по-късно в Германия при проф. Давид Герингас във Висшето училище за музика“Ханс Айслер“. През 2010 г.постъпва в Академия “Кронберг“ при проф. Франс Хелмерсон. В момента продължава да живее и работи основно в Германия, женен, баща на две прекрасни момчета.
Бониан Тиан беше гост на музикален фестивал за класическа музика „Артис”, като закри фестивала с брилятно изпълнение в камерна зала „България” на Софийска филхармония на 19-ти ноември тази година. Ето какво ни разказа той, преди да замине.
Кога осъзна, че музиката е част от твоя живот?
Когато бях на 7 години си счупих ръката и не можех да свиря на виолончелото месеци наред – може би 4-5 месеца. В началото бях много щастлив, защото не трябваше да се упражнявам, можех да излизам навън да играя с приятелите си, да правя каквото си искам. Но само две седмици по-късно започнах да си мисля, че без музиката в живота ми ще живея много трудно, даже невъзможно. Тогава помолих баща ми да ми купи различни дискове с класическа музика, за да мога да слушам. Започнах да ги слушам всеки ден – различна класическа музика – от чело, от оркестри и всякаква друга. Чувствах се толкова щастлив като слушах тази музика. Мисля, че именно това беше моментът в който разбрах, че не мога да живея без тази музика. Този момент ме промени, защото преди това аз не исках да се упражнявам, това беше много скучно за мен, но когато ръката ми се възстанови аз седнах да свиря и правих това два или три часа без почивка. Родителите ми се учудиха, какво става с мен. Тогава аз казах: „Не зная дали ще стана музикант, но искам музиката винаги да е част от моя живот, искам да свиря!”. От този момент нататък аз свирех с голямо удоволствие и желание. Упражнавах се винаги когато имах време и това даде резултати.
Има ли човек, който ти помогна да станеш това, което си сега?
Когато завъших гимназия имах намерение да отида и да продължа своето образование в САЩ. По това време имахме концерт в Пекин. След концерта при мен дойде един човек, казваше се Лорън Ларсън и е един от най-известните музикални продуценти, в сферата на класическата музика. Той ме попита дали може да ме покани на вечеря и аз се съгласих. По време на вечерята той ме попита какви са ми плановете след като завърша гимназия и аз му разказах за поканата да отида следвам в Кливланд, САЩ, където се намира един от най-добрите университети, където мога да продължа да се развивам като виолончелист. Тогава той ми каза: “Ти напълно сигурен ли си, че искаш да отидеш там? Не търси известни университети, а търси добър професор, който да те научи. Аз познавам един такъв в Германия.” Той ме попита дали познавам проф. Давид Герингас от Висшето училище за музика“Ханс Айслер“ в Берлин, а аз отговорих, да разбира се, това е най-добрият учител на виолончело в света. Тогава Лорън Ларсън ме попита: “А ти искаш ли да учиш при него?”, разбира се, отговорих аз, стига да имам такава възможност. “Ще се наложи тогава да отидеш вместо в САЩ, в Германия…” Тогава, въпреки, че вече имах виза и разрешение да отида в САЩ, аз реших да отида в Германия. Точно така се случи – без да съм го планирал, борзо, просто казах добре и по този начин се озовах в Германия, където съм и досега, повече от 12 години, междувременно посещавах няколко от най-известните музикални висши училища и академии в Германия.
Каква е мечтата ти?
Мечтата ми е да свиря великолепна музика за публиката си, да направя така, че да има една прекрасна музика, която да отвежда хората в рая когато я слушат …
Как стана така, че дойде в България?
Аз съм за трети път в България. През 2012 година участвах в един концерт с Плевенската филхармония, в град Плевен. Там се запознах с Ваня Пешева (артистичен директор на фестивал “Артис”). Тя ме е канила и друг път да свиря в зала “България”, покани ме и сега да дойда и на международния фестивал за класическа музика “Артис” и аз с удоволствие приех.
Какъв е следващите ти ангажименти?
О, имам много пълна програма. В Китай имам целогодишно много концерти, което отнема голяма част от времето ми, освен това съм гост-професор по виолончело в университет в Пекин, където също ходя регуларно, в Кьолн където съм концертмайстор също, въвв Франкфурт в музикалното училище имам клас, който подготвям, студенти, затова и непрекъснато пътувам мужду Кьолн и Франкфурт на Майн. Организирам и майсторски класове, така, че съм доста зает.
Какво е усещането да си част от международния фестивал “Артис”?
Мисля, че фестивалите са един прекрасен начин хората, които се интересуват от сходна музика да се срещнат, да осъществят контакт, да общуват. Без наличието на такива концерти, ние нямаше да се срещнем и вие щяхте да си стоите в България, а аз в Германия. А по този начин, хората които обичат класическата музика се срещат, музикантите се събират от различни страни от целия свят за да свирят заедно, да покажат колко красива може да е класическата музика и колко прекрасно може да е усещането, което тя създава.
Интервюто подготви: Ваня Славова